Хегел и познанието на Бога
Д-р Деян Пенчев
Хегел е критикуван за това, че твърди, че Бог може да бъде познат. Аргументът на неговите критици е този: Бог е над всичко и всички, и по тази причина грешният човек не може да има претенцията, че ще го познае с малкия си мозък. Всичко е чудесно, обаче който критикува по този начин Хегел, просто нищо не разбира от Хегел! А за да го разбереш, трябва да го четеш, а не да четеш автори за него. А за да четеш Хегел, за това се иска сила на духа. – Хегел казва следното: Ако ние поглеждаме от сегашното си положение, със сегашните си способности, и ако нямаме идея за развитието на субектността (на човека), и ако кажем: „Човекът може да познае Бога“, ние непременно казваме нещо наистина глупаво и достойно за присмех. Обаче Хегел никъде не твърди нещо подобно.
Той казва, че в духа властва една историчност, едно движение вътре в самия него, нещо което се определя като развитие. Човешкият дух е достоен да се развива, достоен е да напредва, достоен е да достига до по-големи висоти на познанието, до по-големи дълбини на мъдростта. И това е така, защото този човешки дух не е нещо различно по същността си от абсолютния, божествен Дух. Човешкият дух и Божественият дух в същността си са тъждествени като Дух, като Абсолютен Дух. Само този, който е на нивото на разсъдъчната душа, само той може да казва: „Ето тук е човекът, а тук – Бога. Човекът е малко същество и не може да познава Бога, свръх-съществото“.
Този обаче, който се развива правилно нагоре, казва: „Това е правилно, което казва разсъдъка, обаче само на неговото ниво, на неговото стъпало. Човекът е вечно развиваща се потенция (сила, възможност), защото човекът преди да бъде физически човек е духовен човек. Човекът е дух и като такъв му предстои развитие". Ето това казва Хегел. Затова и той казва, че Божественото може да бъде познато – защото човешкият дух ще се развива в бъдеще още повече, неизмеримо повече, отколкото е стигнал досега, и тази вяра в божествеността на човека пронизва цялото творчество на Хегел, във всяка негова книга се засяга тази тема. Затова и философията на Хегел е апотеоз на вярата в човека, апотеоз в познавателната мощ на човека – защото тъкмо Бог е вложил разума в човека, тъкмо Бог го е направил мислещо същество. Това е цялостният зов на хегеловата философия – човекът е достоен да познае Бога, защото сам Бог иска това.
„Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния
Бог“ (1 Йоан 5:20).
10.04.2014
