Хегел се запознава със своята съпруга, Мари фон Тухер (1791–1855), когато е на около 40-годишна възраст и се жени за нея, когато е на 41 години, през 1811 г. Тя е с 20 години по-млада от него. От нея той има двама сина и една рано починала дъщеря:
– дъщеричка, починала на няколко седмици, родена през 1812 г.;
– Карл фон Хегел (1813–1901), един от най-големите немски историци през 19-ти век;
– Имануел Хегел (1814–1891), адвокат.
Тя приютява в семейството им и първия син на Хегел, от неговата хазяйка в Йена, Лудвиг (1807–1831).
Хегел има много хубав брак със своята съпруга, която обича много силно, и тя него също. В едно писмо той пише:
„Наслаждавам се с моята скъпа Мари на едно спокойно, все по-задълбочено щастие.“
А в друго писмо до нея, пише:
„Бракът по същество е религиозна връзка. За да бъде пълна, любовта изисква един по-висок момент от този, в който е вътре и само за себе си.“
Той пише и едно любовно стихотворение за нея, в годината, когато се женят:
* * *
Сърцето „моя си“ ти прошептява.
И твоят лик
от споделена обич засиява.
О, радостен, о, сладък миг!
Обичам те! – И във гръдта ми млада
тревога днес не тлей.
Очакваната дълги дни наслада
дойде при мен – и нежно ме люлей.
О, колко бедни за възторга са словата!
Как пърхат във гръдта,
безсилни да се стрелнат в небесата
със поривите на страстта.
На тебе, славейо, завиждах отначало,
но виждам аз сега
природата слова печални е създала
да изразим тревога и тъга.
Не е слова за любовта ни сътворила.
Но нищо от това –
тя дар на влюбените е дарила,
по-ценен от безброй слова.
С целувката от словото по-вещо
ти знак за обич ще дадеш.
Целувай силно със сърце горещо,
душата да съзреш!
Източник Хенрих Волков, Хегел и Гьоте. Изд. "Партиздат", С., 1974, с. 72
