„Всички дейности на духа не са нищо друго освен различни начини на свеждане
на външното до вътрешността, която е самият дух, и само чрез това свеждане,
чрез това идеализиране или асимилация, той става дух и е дух. – Ако разгледаме
духа малко по-отблизо, ще намерим като негово първо и най-просто определение
това, че той е Аз. Аз е нещо напълно просто, общо. Когато казваме „Аз“,
несъмнено ние си мислим за нещо единично; но тъй като всеки е Аз, с това ние
казваме само нещо съвсем общо.“
„Въпреки своята простота духът е по-скоро нещо различено в себе си; защото
Азът се противопоставя на самия себе си, прави себе си свой предмет и се връща
от тази, наистина само абстрактна, още не конкретна разлика, обратно към
единството със себе си. Това битие на Аза при самия себе си в неговото
различаване е безкрайността на неговата идеалност.“
