„Така например в
симфониите на Моцарт, който беше голям майстор също така в инструментацията и в
нейното изпълнено с усет, толкова живо, колкото и ясно многообразие, смяната на
особените инструменти често пъти ми изглеждаше като драматично концертиране,
един вид диалог, в който, от една страна, характерът на единия вид инструменти
се продължава до точката, където се показва и подготвя характерът на другите, а,
от друга страна, единият инструмент дава отговор на другия или допълва това, по
отношение на което на звука на другия не е съдено да го изрази адекватно, така
че в резултат от това възниква най-грациозно диалог на звученето и
отзвучаването, на започването, продължението и допълването.“
„Чудното, фантастичното, приказното, изтръгнато от разсъдъчната връзка, най-умерено и най-художествено осъществен пример за което ни даде Моцарт в своята Вълшебна флейта.“
Хегел, Естетика, т. 2. Изд. на БКП, С., 1969, с. 397, 743
Моцарт е един от любимите композитори на Хегел. Той не споменава конкретна симфония в горния пасаж, но някои изследователи, като Simon P. Keefe, твърдят, че финалът на симфония No. 41, Юпитер, съответства на това описание.
