Руски философи за Хегел и Хегел в Русия

Дмитрий Чижевски

Иван Киреевски

Александър Херцен

Владимир Соловьов

Хенрих Волков

Дмитрий Чижевски

„Влиянието на Хегел може да се нарече кулминационен пункт на немското влияние в Русия. То започва в началото на 30-те години на XIX век и продължава без прекъсване до ден днешен [1939]. При това без всякакво колебание може да се говори за постоянен растеж и задълбочаване на това влияние. Влиянието на Хегел в Русия е несъмнено по-значително от това на другите двама Хегелови сънародника – Шилер и Шелинг.

За поколението от четирийсетте години [XIX в.] философията става основен интерес! Философските интереси се разпространяват с упоритостта и скоростта на психическа епидемия. […] Огарьов сравнява ролята, която в Русия е играла Хегеловата философия с ролята на религията: „Както религията е било тайнство, към което в обикновени времена са пристъпвали със страх и вяра, така и в наше време се отнасят към философията, и то тъкмо към философията на Хегел. […] Иван Киреевски твърди, че е познавал „няколкостотин руски хегелианци“. […]

Отношението на Пушкин към философията рязко се променя: ако преди това той е презирал и ненавиждал „немската метафизика“, то през последните години на живота си вече приветства влиянието на немската философия и я смята за средство срещу „хладния скептицизъм на френската философия“ (1833). […]

Хегел срещаме навсякъде. Лев Толстой споменава за онова време, „когато започвах да живея“ (1845–1850): „Хегелианството беше основата на всичко: то се носеше във въздуха, намирайки израз във вестникарски статии, в статии на списания, в повести, трактати, в изкуството, в проповедите, в разговорите. Човек, който не познаваше Хегел, нямаше право да говори: който искаше да познае истината – изучаваше Хегел. Всичко се основаваше на него.“

Дмитрий Чижевски (1894–1977), „Гегель в Росии“, 1939, цитати от „Хегел и абсолютната идея в Русия и България“, С., 2001

* * * 

Иван Киреевски за посещението си при Хегел

Иван Киреевски

„След полунощ е. Току що идвам от Хегел и бързам да Ви пиша. […] Аз му написах изключително учтиво и струващо ми твърде много писмо, защото отдавна не бях писал нещо на немски. В това писмо аз молех за разрешение да го посетя. Същия ден той ми отговори с много мил и по френски светски маниер, определяйки часа, когато бих могъл да го заваря вкъщи. На другия ден прекарах част от сутринта при него. Разговорът беше интересен, дълбок и въпреки това много свободен – до такава степен дълбокото бе станало за него естествено и леко. Всеки предмет от разговора той неволно ориентираше към всеобщността, всичко намекваше за цялостната система на най-новото мислене, за Хегеловото мислене. Можете да си представите колко широко и едновременно с това стеснено се чувствах през цялото време. Резултатът от този разговор, или по-добре да кажем, от това добродушие, бе в това, че на другия ден негов пратеник ме събуди с покана за следващата вечер, или вдруги ден, или в неделя, или ако не сте свободен по това време, определете кога е удобно за Вас. […] През цялата вечер разговорът беше оживен и в него се включиха всички, макар аз да говорих повече със самия Хегел. Не е възможно да бъдеш по-гостоприемен, по-приветлив и по-добродушен от него. За какво говорихме, ще попитате Вие. За политика, за философия, за религия, за поезия и пр. и пр.“

Иван Киреевски в писмо до майка си, 14-26.03.1830 г.

„Философските понятия са твърде силно разпространени у нас. Почти няма човек, който да не говори с философски термини; няма младеж, който да не разсъждава върху Хегел; почти няма книга, нито статия в списание, където да не личи влиянието на немското мислене; десетгодишни момчета говорят за конкретната обективност. […]

Наистина, побеседвайте с който и да било мислител, каквито сега има у нас твърде много – ще забележите от пръв поглед, че всички негови мнения се основават на признаването на Хегеловата философия за най-висша истина.“

Иван Киреевски (1806–1856), „Избранные статьи“, цитати от „Хегел и абсолютната идея в Русия и България“, С., 2001

* * *

Александър Херцен

„Няма нищо по-смешно, че и до днес немците считат Хегел за сух логик, закостенял диалектик от рода на Волф, докато всяко негово съчинение е пронизано от могъща поезия, докато увличан от своя гений, той облича и най-спекулативните си мисли в поразителни образи с удивителна точност. Каква сила на разкриването на всеки слой на мисълта, какъв мълниеносен поглед, който прониква навсякъде и вижда всичко, накъдето и да се обърне.“

Александър Херцен (1812–1870), „Собр. соч. в тридцати томах“, т. 2. М., 1954, с. 381(по Х. Волков)

* * *

„Чисто теоретичното развитие на философията достига последния си завършек в системата на Хегел.“

Владимир Соловьов, „Кризата на западната философия“, С., 2006.

* * *

„За да се проникне в Хегеловия начин на усвояване на действителността, не е достатъчна само дейността на интелекта. Ето защо неговата философия остава скрита под седем печата за хора, възпитани в традицията на точната „позитивна“ мисъл. Тук е необходимо да се впрегне цялото напрежение на въображението в работата на интелекта, широко да се разтворят вътрешните очи на истината, ясно да си представиш какво място заема една или друга логическа фигура в целия кръговрат от идеи, с какви видими и невидими нишки тя е свързана с цялото многообразие на съществуващото и мислимото.“

„Хегел, както и големите художници на словото, твори нови форми за виждането на света и нови езикови форми. Той за пръв път пуска в научно обръщение много думи, понятия, категории, изрази. По неговите собствени думи, той накарал философията да говори на немски език. Благодарение на Хегел човечеството е получило възможност да мисли на несравнимо по-високо теоретично ниво, то е получило за ползване разработен до всеки детайл понятиен апарат за изразяване на най-тънките диалектически нюанси.“

„Това, което характеризира Хегеловия израз, е тази сплав от мисъл и образ, рацио и емоция. Хегеловият израз е изпълнен с вътрешна енергия, напрежение, изразителност, която ярко контрастира с външно забавения, невъзмутимо спокоен, еднотонно-флегматичен ход на неговата мисъл. Тук като че ли се сблъскват несъпоставими неща.“

Хенрих Волков

„Като четем Хегел, ние виждаме как мисленето обхваща предмета в неговата жизненост и подвижност. То не го разсича на части, не прави дисекции, а възсъздава предмета в цялата му цялостност.“

„Хегеловата философия обхванала несравнено по-широка област, от която и да било предишна. Никога още, откакто хората мислят, не е била създавана такава всеобхватна, такава величествена система.

Голямата заслуга на Хегел е, че той е направил грандиозен опит да резюмира енциклопедически всички достижения на човешкия дух във философията, изкуството, естествознанието. Той е представил целия природен, исторически, духовен свят като непрекъснато изменение, преобразуване и развитие. Историята на природата и обществото е получила закономерно обяснение и се е изправила пред нас като пронизана от някакво единство, от достижими за разума принципи. Голямата мисъл, изстрадана от века на Просвещението, мисълта за прогресиращото развитие на обществото, мисленето и културата, е получила своето сериозно обосноваване в Хегеловата система.“

„Хегел е бил последният от създателите на големи философски системи.“ 

„Гьоте и Хегел са допринесли повече от който и да било свой съвременник за синтеза на културата, за ликвидиране на вредното разделение на основните потоци на духовното творчество, за формиране на цялостно възприемане на света за диалектическото обобщаване на достиженията на човешкия гений във всички области.“

„Именно те с най-голяма сила изразиха в своето творчество „духа на епохата“. Именно те в най-голяма степен се издигнаха над интелектуалното ниво на своето време. Те съумяха най-пълно да синтезират цялата натрупана преди тях духовна култура и да разкрият такива нови хоризонти за нейното бъдещо движение, които сега ни се струват още по-привлекателни, близки, реални и определени.“

Проф. дфн. Хенрих Волков (1933–1993), „Хегел и Гьоте“, С. 1974

Подбрал: Деян Пенчев