Хегел за любовта

„Любовта е едно различаване на двама, конто все пак не се различават безусловно един за друг. Чувството и съзнанието за това тъждество е любовта, да бъда това вън от мене: Аз имам моето самосъзнание не в мене, а в другия, но този друг, само в когото намирам удовлетворение, моя мир с мене – а аз съм, само когато имам мир вътре в себе си; ако нямам този мир, аз съм противоречието, което тръгва в две противоположни посоки – този друг, тъй като той също така е вън от мен, има своето самосъзнание само в мене и двамата сме само това съзнание за своето битие вън един от друг и за своето тъждество, този наглед, това чувство, това знание за единството – това е любовта.”

Хегел, Лекции по философия на религията.  Изд. „Изток-Запад“, С., 2020, с. 592-593.

* * *

„Любовта предполага разграничаване между двама души, но все пак те всъщност не се различават един от друг. Любовта, това усещане да бъдеш извън себе си, е чувството и съзнанието за това единство между вас. Моето самосъзнание не е в мен самия, а в другия; но този друг, в когото намирам удовлетворение, и в когото съм в мир със себе си, и съществувам само доколкото съм в този мир, защото ако нямах този вътрешен мир, щях да бъда противоречието, което разпада на части този друг, само защото е извън мен, има своето самосъзнание само в мен. Така двамата са представени от това осъзнаване, че са едновременно извън себе си, но и в своето единство с другия, и това възприятие, това чувство, това знание за единството – това е любовта.“

Превод от английски: д-р Деян Пенчев