През юли 2018 г. излезе на български език биография за Георг Хегел от немския изследовател Фридхелм Николин – „От Щутгарт до Берлин – Етапи от живота на Хегел“ (Издателско ателие Аб, С., 2018).
Книгата е от 130 страници и представлява
последователно разглеждане на живота на Хегел от раждането му до смъртта, като
засяга най-важните дати и години. Разказани са с по няколко изречения
най-значимите моменти от живота на големия философ и са добавени негови
сентенции.
Едно от най-големите достойнства на книгата е
включването на много илюстрации, снимки, рисунки и документи от живота на
Хегел. Авторът, Фридхелм Николин, е бил дълги години ръководител на Хегеловия
архив.
Интерес представлява и добавеният текст от
немския философ Вилхелм Вайшедел „Хегеловата
диалектическа система на света“.
Книгата представлява по-скоро хронологична и документална
биография на Хегел, отколкото философска, но е ценен източник на дати и събития
за всички изследователи и последователи на неговата философия. Така например е
важен преводът на писмото на Хегел от Йена 1806 г., в което нарича Наполеон
Бонапарт „световна душа“. Също така снимката на Мария Хегел, жената на
философа. Ценни са и многото цитати от ученици и приятели на Хегел, в това
число най-вече тези на Розенкранц. Като известен пропуск на книгата може да
добавим това, че липсват някои съществени моменти от живота на Хегел, като
например конфликтите с Шелинг и Шопенхауер, стихотворенията на Хегел, неговата
начетеност от малък, срещите и разговорите му с Гьоте, Баадер и др.
Ето няколко цитата от книгата:
„Славата на Хегел растяла бързо. Той привличал
слушатели от всички факултети; студенти от немско- и другоезични, особено от
източноевропейски страни се тълпяли при него. В своите берлински години Хегел
въздействал много повече посредством своите лекции, отколкото посредством
своите книги. И днес още съществуват безчислени записки на лекции, изготвени
тогава. След смъртта на Хегел ученици и приятели отпечатали неговите лекции
според тези тетрадки.“
„Съвместната дейност между Шелинг и Хегел се
манифестирала преди всичко в списанието, което те от януари 1802 г. заедно
издавали. Шелинг от дълго време кроял план за едно ново списание; накрая той се
споразумял за него с Фихте и издателство Кота в Тюбинген. Тъй като различията в
мненията забавили осъществяването на замисъла, Шелинг използвал случая да спечели
Хегел като съиздател и съавтор. Заглавието „Критичен журнал по философия“
указва за един орган за рецензия и ревизия. [...] Журналът излизал само в
продължение на година и половина; през лятото на 1803 г. съвместната работа с
приятеля била прекъсната поради това, че Шелинг – както и някои други немски
доценти – отишъл в университета Вюрцбург. Излезли общо шест книжки. Повечето
неподписани статии произлизат от Хегел.“
„Хегел започнал своята редакторска дейност, за
която нямал сътрудник, в средата на март 1807 г. Няколко дни след това излязла
най-накрая „Феноменология на духа“. Това изявило напълно вътрешното напрежение
между философската мисловна работа и журналистическата редакционна дейност, с
която Хегел се нагърбил от съображения за своето съществуване. – Хегел
публикувал във вестника дори една съставена от самия него обява за своята
книга, в която между другото се казва: „В предговора авторът се изказва относно
това, което му се струва, че е потребност на философията на сегашното й
становище; след това относно дързостта и безобразието на философските формули,
което понастоящем унижава философията, и относно това, което е от значение
изобщо за нея и нейното изучаване.“
Накрая трябва да добавим, че на български имаме
също много добра и подробна биографична книга за Хегел, написана от философа Янко Янев, с едноименното заглавие „Хегел“, издадена още през 1928 г., както и много хубави страници от Генчо Дончев, в предговорите към преводите му на Хегел. Препоръчваме и биографичната статия за
Хегел от Деян Пенчев, поместена в настоящия сайт.
Линк към страницата на издателя: От Щутгарт до Берлин.
