„Единството на брака, което като субстанциално е само сърдечно отношение и настройка, като съществуващо обаче е обособено в двата субекта, става в децата единство на самото биващо за себе си съществуване и предмет, което те обичат като своята любов, като свое субстанциално налично битие. Според природната страна предпоставката за непосредствено налични лица – родителите, тук става резултат и това развитие протича като безкраен прогрес на раждащи се и предпоставящи се едно от друго…
Отношението на любов между мъжа и жената още не е обективно; защото, макар чувството и да е субстанциалното единство, то още няма предметност. Такава предметност родителите постигат едва в своите деца, в които те виждат цялото на своята връзка. Майката обича в детето съпруга, а той обича в него съпругата си; в детето и двамата имат пред себе си своята любов. Докато в имуществото единството се съдържа само в някаква външна вещ, при децата това единство е в нещо духовно, в което родителите са обичани и което те обичат.“
„Като дете човекът трябва да намира любов и доверие при родителите си и разумното трябва да се яви в него като неговата най-интимна субективност. В първите години е важно преди всичко майчиното възпитание, тъй като нравствеността трябва да бъде вкоренена като чувство в детето...“
Хегел, Философия на правото, Изд. ГАЛ-ИКО, С., 2001, § 173 и 175
* * *
Хегел има общо четири деца, трима сина и една рано починала дъщеря:
–
Лудвиг Фишер (1807–1831), незаконно роден син на Хегел от неговата
хазяйка, докато пише "Феноменология на духа" в Йена, той й предлага
брак, но тя вероятно му отказва;
– дъщеричка, която починала на няколко седмици през 1812 г., от съпругата му;
– Карл фон Хегел (1813–1901), един от най-големите немски историци през 19-ти век;
– Имануел Хегел (1814–1891), адвокат.
