 |
| Хегел през 1831 г. |
Историята на
философията предлага на нашето внимание много велики философи, но в последните
столетия изпъкват двама от тях, които имат най-голямо значение и са придобили
най-широка популярност, както за самата философия, така и за човешката история.
Това са Имануел Кант (1724–1804) и Георг Хегел (1770–1831). И двамата изследват присъщи на човешкото
същество особености, както го правят например Джон Лок и Дейвид Хюм, но
разликата между тях е във висотата на изводите за тези човешки особености, и
по-точно – човешки свойства, присъщи на всяка индивидуалност. Разликата е във
философията на сетивата, чувствата, разсъдъка или разума. А ако искаме да я
представим троично може да кажем: философия на тялото, душата или духа. Тези
споменати философи биха могли да намерят своето място в една от тези категории,
както и всеки един философ изобщо може да представя всяка една от тях. По такъв
начин, когато четем даден философ, ние лесно можем да преценим в коя точно част
от човешкото същество попада и коя точно част развива, и така ще знаем коя
точно истина и философия изповядва – тази на сетивата, тази на чувствата, тази
на разсъдъка или тази на разума, примерно.
И тук без свян
трябва да отбележа следното – едва
благодарение на Хегел ни е възможно да кажем това! Благодарение на него ние
можем да определим тези отношения и да направим тези разграничения в история на
философията. Да, Хегел издигна тази история на философията на такава висота, че
можем с един поглед да се разпрострем към отминалите или настоящите философи, и
да прозрем тяхната роля във философската сцена на живота. По същия начин можем
да сторим това и с бъдещите такива, като самият Хегел ни казва и намеква за
това, в края на своята История на
философията.
Хегел издигна
човешкия дух толкова високо, че той може не само да разглежда и да познава
нещата в себе си и извън себе си, но и да познава самия себе си. Кръговратът е
завършен и Хегел го постига. Великите проекти на философията намират един
своеобразен завършек в неговата философия, а още повече проектите на немската
класическа философия, в лицето на неговите предшественици и съвременници Кант,
Фихте и Шелинг.
Разбирането на Хегел и на неговото значение за света и философията се постига
не просто с човешкото усилие за познаване на текстовете и идеите му, но и с
нещо, което можем да наречем: широк светоглед, развито съзнание, будност на
духа, възвисеност на интелекта, а също на чувствителността и интуитивността, а
те вървят едно с друго, щом се касае за искрен стремеж към цялостно развитие на
личността. Учеността, образоваността на човека могат много да му помогнат да
разбере Хегел. В този смисъл той е дори елитарен мислител, който предпоставя
умението на читателя да бъде не само умел, но да бъде и умен.
Умението да си
умен е уравнението, което утвърждава Хегел. И решението на това уравнение се
дава от самия него. Той сам предлага такова решение, сам създава произведение, което
има за цел да покаже пътя към това умение да станеш умен, да развиеш себе си,
ума си, съзнанието си, до по-високи уровени, до по-висши степени на осъзнатост
на собствената личност, на човешката съдба, на човечеството, историята,
изкуството, науката и битието. Това произведение е Феноменология на духа. Както сам казва Хегел, това е „изложение на проявяващото се знание“,
или „пътят на естественото съзнание,
което напира към истинното знание“ (1). Ето защо специално в това произведение
се засяга темата за хода на познанието, което се начева от едно напълно
обикновено, наречено от Хегел, естествено
съзнание, т.е. нормалната мисловна
дейност на всеки човек, т.е. естественото състояние на човешката мисловна
способност. И се описва хода на това естествено съзнание към достигането на
по-висшите истини както за света, така и за самото себе си, т.е. пътя към
самосъзнанието, разума и духа. С това се описва и явяването на самото това
знание за нас, за това съзнание. Тоест, знанието
може да бъде схващано в различна степен на съвършенство, на проявление.
Едно е да знаем, че това е стол примерно, друго е да знаем защо това е така,
т.е. защо е стол, трето – защо знаем, че това е точно стол, а не нещо друго,
четвърто – какво извършва съзнанието ни в акта на познание на обекта, който
схващаме като стол. Има и следващи въпроси, които могат да бъдат зададени.
Хегел се опитва да отговори точно на четвъртия въпрос – какво става в нас, когато познаваме, що за същност има това
познание, това знание, и каква е структурата, образно казано, на нашето
съзнание, ролята, която тя играе в процеса на живеенето ни, защото всяко човешко
живеене е винаги връзка на човешкото съзнание с действителността, с битието, с
непосредствеността на наличното. И тъкмо философията е тази рефлексия, която
опосредства това живеене, т.е. задава си въпроси, проблематизира, учудва се, обладава
неспокойствието на духа. Можем да кажем, че точно наличието на философията, на
философското в света, доказва че човекът е не само достоен, както казва Хегел,
но и призван за най-висшето. Разумът в историята доказва себе си със самата
история, но идва момент, когато той трябва да каже, че е познал не само досегашното
си развитие, но и самия себе си. Хегел се опитва да покаже точно това. Разбирането на духа за себе си като
проявление в човешкото същество, като човешко самосъзнание за това същото.
Пътят на
съзнанието е описан във Феноменологията
на Хегел. Той е един от първите в човешката история, още повече във философията, които
имат разбиране за това нещо и прави свръхчовешко усилие да го обясни. За
нас Хегел е велик гений, един могъщ великан на мисълта, който е издигнал до
неизмерими висини човешкото съзнание в познаването на собствената му Азова
същност. Хегел е един титан на духа.
1. Хегел, Г. Феноменология на духа. Изд. „Наука и
изкуство“, С., 1969, с. 73.
14.11.2009
Д-р Деян Пенчев
