„Той е бил един от най-богатите и най-всеобхватни (най-дълбоки) научни гении, които са се появили някога – човек, до когото никоя епоха не може да постави равен нему.“
„Ако някои могат да бъдат наречени учители на човешкия род, това са Платон
и Аристотел.“
„Аристотел е проникнал в цялата маса и във всички страни на реалния
универсум и е подчинил тяхното богатство и разпръснатост на понятието.“
„Философията на Аристотел съдържа най-дълбоките спекулативни понятия. Той е
така всеобхватен и спекулативен, както никой друг.“
„Приписват му възгледи, които са пряко противоположни на неговата
философия. Платон е много четен автор; Аристотел е почти неизвестен в по-ново
време и по отношение на него господстват най-фалшиви предразсъдъци. Почти никой
не познава неговите спекулативни, логически произведения.“
„В действителност Аристотел превъзхожда Платон по спекулативна дълбочина.“
„В своята същинска спекулация Аристотел е така дълбок, както Платон, и
същевременно по-развит и по-съзнателен; а противоположностите получават
по-висша определеност.“
„Аристотел е много по-труден за разбиране от Платон.“
„Ако бихме имали сериозно отношение към философията, нищо не би било
по-достойно от изнасянето на лекции върху Аристотел.“
„У Аристотел не трябва да търсим система на философията.“
„Аристотел няма нищо общо с такава празна абстракция, каквато е нещото в
себе си“ [на
Кант].
„Аристотел е бил смятан за бащата на логиката; от времето на Аристотел
логиката не е направила никакъв напредък.“
„За Аристотел понятията на разсъдъка – категориите – са същности на
битието.“
„Измежду древните философи Аристотел е най-достойният да бъде изучаван.“
„Може да се говори за системи на Платон и на Аристотел, но техните
философии не са във формата на система; за системата е необходимо да се изтъкне
един принцип и този принцип да се
проведе последователно през особеното. Философията на Аристотел е цял комплекс
на схващането на универсума в неговото понятие, у Аристотел видяхме, че всичко
е сведено до спекулативното, видяхме най-висш начин на проявление на науката;
но той е подхождал емпирично.“
Хегел, История на
философията, т. 2. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1982 (за Аристотел)
* * *
„Книгите на Аристотел За душата,
с неговите трактати върху особените страни и състояния на последната, са все
още най-ценното или единственото представляващо спекулативен интерес
произведение по този предмет. Съществената цел на една философия на духа може
да бъде само тази да въведе отново понятието в познанието за духа, за да
разкрие по този начин отново също така смисъла на споменатите книги на
Аристотел.“
Хегел, Енциклопедия на философските науки, т. 3. Изд. „ЛИК“, С., 1998, §
378, с. 9
Подбрал: д-р Деян Пенчев
