Йохан Волфганг фон Гьоте е личност, която Хегел изключително много уважава, пред която се прекланя и с която има топли приятелски отношения.
Двамата се срещат няколко пъти, ходят си на гости и дори отбелязват с
уважение рождените си дни, които са един след друг, Хегел на 27 август,
Гьоте на 28 август – в полунощ на 28 август Хегел и неговите приятели
винаги са чествали и рождения ден на Гьоте, като така са преливали двата
дни един в друг.
Хегел е възторжен почитател на Гьоте и в трудовете си защитава пламенно неговата теория за цветовете и за метаморфозата.
Хегел и Гьоте – двама титани на мисълта, гиганти на духа, две велики
души, които живеят по едно и също време и повдигат високо човешкия дух
със своите изследвания и откровения...
Запазени са техните писма,
които си разменят, и тук ще цитираме най-известния откъс от тях, а
именно изповедта, която Хегел прави пред Гьоте:
„Когато се
обръщам назад и оглеждам пътя, изминат от мен в духовното ми развитие,
аз виждам, че Вие сте вплетен във всяка крачка по този път, и аз бих
могъл да си позволя да нарека себе си един от Вашите синове. Моето
мислене получи от Вас сили да противостои на абстракцията, а Вашите
творения бяха онези фарове, които насочваха моето движение.“
Хегел до Гьоте, писмо от 24.04.1825
* * *
„Великият усет, какъвто е например този на един Гьоте, който хвърля
поглед в природата или в историята, узнава чрез опита велики неща,
съзира разумното и го изразява.“
Хегел, Енциклопедия на философските науки, т. 1
* * *
Ето какво пише най-големият изследовател на Гьоте д-р Рудолф Щайнер:
„Чрез Хегел Гьоте изживява последното насърчение от страна на философията. С негова помощ той си изяснява как това, което нарича „пра-феномен“, се включва във философията. Хегел най-дълбоко е разбирал значението на пра-феномена [на Гьоте] и в писмото си до Гьоте от 20 февруари 1821 г., сполучливо го характеризира с думите:
„Най-простото и абстрактното, което много уместно наричате пра-феномен, Вие го поставяте начело. […]
Да се проследи пра-феноменът, да се освободи от другите случайни за него явления от обкръжението, да бъде схванат абстрактно, както ние се изразяваме – това аз считам за един велик духовен усет за природата, както считам и целия процес изобщо за истинския научен път на познанието в тази област.“
Така, благодарение на Хегел самият Гьоте си изясни мисълта, че емпирическият изследовател първо трябва да стигне до пра-феномените и оттам да продължи пътя на философа. Обаче от тук следва изводът, че основната идея в Хегеловата философия е следствие от Гьотевия начин на мислене.
Преодоляването на действителността, задълбочаването в нея, за да се издигнат от създаденото към създаването, от обусловеното към обуславящото, е тяхна основна черта: виждаме я както при Гьоте, така и при Хегел. Във философията Хегел не иска да предложи нищо друго, освен вечния процес, от който произлиза всичко, за да стигне до своя край. Той иска да познае обекта като резултат от това, което приема за безусловно. […]
Така Гьотевият мироглед предлага достатъчно опорни точки за по-нататъшното му философско развитие. Първоначално те идват само от страна на Хегеловите последователи. Останалите философи се отнасят към него с подчертано високомерие. Единствено Шопенхауер се опира в някои случаи на високо ценения от него поет.“
Рудолф Щайнер, Мислителят Гьоте. Въведение в природонаучните му съчинения и основополагащи принципи на духовната наука, GA 1, гл. XI . Изд. „Даскалов“, Ст. З., 2020, с. 198–200.
Д-р Деян Пенчев
