„Философията е своеобразен начин на мислене, начин, чрез който мисленето става познание, и то схващащо понятията познание.“
„Обоснованото от мисленето човешко съдържание на съзнанието отначало не се явява във формата на мисъл, а като чувство, наглед, представа – форми, които трябва да се различават от мисленето като форма.“
„Именно мислите, породени чрез размишление... съставляват рефлексията, разсъждението и други подобни, а освен това и философията.“ (§2)
„Тъй като определеностите на усещането, на нагледа, на желанието, на волята и т.н., доколкото за тях се знае, се наричат изобщо представи, общо взето може да се каже, че на мястото на представите философията поставя мисли, категории, а по-точно – понятия.“
„С това е свързана една от страните на онова, което се нарича неразбираемост на философията. Трудността се състои отчасти в неспособността, която сама по себе си е само липса на навик да мислим абстрактно, т.е. да фиксираме чисти мисли и да се движим в тях. В нашето обикновено съзнание мислите са обвити и съединени с привичен сетивен и духовен материал и в размишлението, рефлектирането и разсъждението ние смесваме усещанията, нагледите, представите с мисли (във всяко изречение със съвсем сетивно съдържание, като например „този лист е зелен“, вече са примесени категории, битие, единичност). Но по-друго е да направим предмет самите мисли без всякакъв примес.“
„Когато се види пренесено в чистата сфера на понятията, съзнанието не знае в кой свят се намира. Ето защо за най-разбираеми минават писатели, проповедници, оратори и т.н., разказващи на своите читатели или слушатели неща, които последните вече знаят наизуст, които им са привични и които разбират от само себе си.“ (§3)
„По отношение на нашето обикновено съзнание философията би трябвало преди всичко да докаже или дори да събуди нуждата от своя своеобразен начин на познание.“ (§4)
„Изследването на познанието не може да стане другояче освен чрез познание; да изследваме този така наречен инструмент не означава нищо друго, освен да го познаем. Но да искаме да познаем, преди да сме познали, е така безсмислено, както мъдрото намерение на онзи схоластик да се научи да плува, преди да се е осмелил да влезе във водата.“ (§10)
Хегел, Енциклопедия на философските науки, т. 1, Изд. „ЛИК“, С., 1997.
„Всеки е сигурен, че непосредствено, без размишление, притежава философския камък.“
„Най-лошият вид презрение е този, че, както вече беше казано, всеки е убеден, че без особени усилия е в състояние да постигне знание във философията и да я преценява. Към никакво друго изкуство и наука не проявяват тази последна степен на презрение – да смятат, че я притежават непосредствено.“
„Произволното извъртане си е присвоило наименованието философия и можа да доведе широката публика до мнението, че измислици от този род са философия.“
„Философията и нейното съдържание – схващащото в понятия познание на Бога и на физическата и духовна природа, познанието на истината.“
„Именно защото е проникване в разумното, с това философията е схващане на наличното и действителното, а не представяне на някакво отвъдно, което Бог знае къде би могло да съществува, или за което наистина може да се каже къде, а именно, в заблудата на едно едностранчиво, празно мъдруване.“
„Това, което е разумно, е действително;и това, което е действително, е разумно.
Това е убеждението на всяко непредубедено съзнание, както и на философията, и от него тя изхожда в своето размишление, както за духовния, така и за природния универсум.“
Хегел, Философия на правото, Изд. „Гал-Ико“, С., 2000, с. 53–59
* * *
„Само философията е способна да даде това познание и същевременно да обхване в себе си цялата енергия на страданието и на противоположността, която е владяла в продължение на няколко хиляди години света и всички форми на неговото развитие, а също така и да се издигне над тази противоположност.“
Хегел ръкописи, Dokumente zu Hegels Entwicklung, Herausgegeben von Johannes Hoffmeister. Stuttgart 1936, S. 325. Цитат по Хегел, Феноменология на духа, Изд. „Изток-Запад“, С., 2011, с. 24, статия от Генчо Дончев.
* * *
„По такъв начин това не е хрумване на философията, а е порив на човешкия дух, на света, на Световния Дух. Откровението на Бога не му е дадено сякаш от нещо чуждо. Онова, което тук разглеждаме така сухо, абстрактно, е конкретно. Някои казват, че такива неща, абстракциите, които разглеждаме, когато си седим в кабинета и позволяваме на философите да се карат и спорят и да разрешават въпросите по един или друг начин, са словесни абстракции. Не! Не! Това са дела на Световния Дух, уважаеми господа, и поради това – дела на съдбата. В тях философите са по-близо до Господ, отколкото онези, които се хранят от трохите на Духа; те четат или пишат тази върховна заповед направо в оригинал: те са задължени да я записват. Философите са онези μύστάι (участниците в мистериите, б. Д.П.), които присъстват при движението в най-вътрешната светиня и участват в него; другите хора имат свои собствени интереси: това господство, това богатство, това момиче. – Ние правим по-бързо онова, за което Световния Дух се нуждае от 100 или 1000 години, понеже имаме предимството, че то е минало и се извършва в абстракция.“
Хегел, История на философията, т. 3, Изд. „Наука и изкуство“, С., 1982, с. 86
