„Душата не е само нематериална за себе си, а е общата нематериалност на природата, неин прост идеален живот. Тя е субстанцията, а по такъв начин абсолютната основа на всяко обособяване и разпадане на духа във вид на единичности, така че той има в нея целия материал на своето определение и тя остава всепроникващата, тъждествената идеалност на това определение. Но в това още абстрактно определение тя е само сънното състояние на духа; – пасивният νους на Аристотел, който във възможност е всичко.“
„Душата е всепроникващото, това, което не съществува само в един особен индивид; защото, както вече казахме по-рано, тя трябва да се схваща като истината, като идеалността на всичко материално, като съвсем общото, в което всички разлики се явяват само като идеални и което не противостои едностранчиво на другото, а обхваща другото, доминира над него. Но същевременно душата е индивидуална, особено определена душа, ето защо тя има в себе си многообразни определения или обособявания; те се проявяват например като влечения и наклонности. Макар и различни едно от друго, все пак сами за себе си тези определения са само нещо общо. Те получават едно определено съдържание едва в мене като определен индивид.“
Хегел, Енциклопедия на философските науки, т. 3. Изд. „ЛИК“, С., 1998, § 389 и 406
* * *
Душата е:
– нематериална;
– общата нематериалност на природата;
– субстанция;
– духът има в нея целия материал на своето определение;
– сънното състояние на духа;
– всепроникващото;
– трябва да се схваща като истината, като идеалността на всичко материално;
– също е и индивидуална;
– има в себе си многообразни определения или обособявания;
– има в себе си влечения и наклонности; и др.
