„Съзнанието е духът като конкретно, и то пленено във външността знание; но движението напред на този предмет, както развитието на всеки природен и духовен живот, почива единствено върху природата на чистите същности, които съставляват съдържанието на логиката.
Съзнанието като проявяващият се дух, който се освобождава по пътя си от своята непосредственост и външна конкретност, става чисто знание, което си дава за предмет самите онези чисти същности, както са те в себе си и за себе си. Те са чистите мисли, мислещият своята същност дух.“
Хегел, Науката логика, том I, предговор към първото издание (1812)
