Хегел като цяло е скептичен към френологията и физиогномиката, науките за познаване характера на човека по главата и лицето, които са били модерни по негово време, но е съгласен, че външният вид може да експлицира вътрешното съдържание на душата. В „Енциклопедия на философските науки“, том 3, § 411, например пише, че:
„Духовният израз принадлежи предимно на лицето, тъй като главата е истинското място на духовното.“
Тук ще представим едно кратко изследване на един възможен френологичен и физиогномичен анализ на Хегел.
Формата на главата и челото на Хегел издават един духовен и интелектуален човек с изключителни заложби. Челото е голямо, високо, ясно и открито, което говори за идеализъм, творчество, вдъхновение, както и за честност, откровеност, неприкритост.
Може да се каже, че челото изразява цялата глава при Хегел, сякаш тя се е оформила така, че да конструира и прояви челото, т.е. висшите човешки разсъдителни способности. В тези форми не виждаме нищо животинско, нито образът на лицето издава такива аналогии.
Горната част на главата и върхът са отчетливо изразени, което отговаря на тяхното значение за високо морални и духовни качества, любов към Бога и добродетелите. Неслучайно Хегел от малък се интересува от религия, завършил е теология в Тюбинген и е можело да стане пастор, но избира философията. Последното му голямо съчинение е Философия на религията.
Цялата постройка на главата и челото издават човек, който е обичал да структурира и систематизира външния и вътрешния си свят, подреден, хармоничен, балансиран човек, който не е оставял нищо на произвола и хаоса на случайността. И действително, точно такъв е бил Хегел, което се отразява и в цялата му философска система.
Очите, също като челото, са ясно изразени, открити, искрени и особено като по-млад изразяват романтико-идеалистичния патос на епохата. Те са леко изпъкнали, отворени, синкаво-сиви, както ни ги е предал Шлезингер. Погледът е силен, съзнателен, разумен, идеалистичен, благороден, сякаш дори зареян в някаква философска далечина, вглъбен и проникващ. На някои портрети е дори блестящ, пълен с жизненост, впечатлителност и жив ум.
Веждите са тънки, деликатни, фини, показващи проникновената мисъл на Хегел, лишена от всякаква ниска чувственост и страстност.
Надвеждните дъги сочат към будна мисъл, обхващаща земното познание, способна да разбира природните науки и умееща да анализира и синтезира фактите и феномените. Това е отразено в натурфилософското му съчинение Философия на природата.
Освен челото и очите, носът е друга главна особеност в лицето на Хегел. Внушителният, дълъг и ясно открояващ се нос в образа му изразява неговите също така внушителни, обширни и задълбочени познания във всяка една област на човешкото познание. Носът му е с изразена костна, твърда структура, което дава да се разбере, че той е търсел основата, фундаментът на нещата, субстанцията, върху която да стъпи всичко съществуващо.
Косата на всички портрети е оставена леко небрежна, падаща в дадена посока, като на места е дори разбъркана. Очевидно Хегел не е имал буйна коса по рождение, а такава, която следва и ляга върху главата. Това допълва образа на интелектуалеца.
В късните години романтичният идеализъм на младостта сякаш вече се е превърнал в леко скептичния реализъм на 60-годишния берлински ректор и професор. Възрастта е оказала влияние и лицето е по-подпухнало, виждат се отоци под очите, цялостният израз е по-изморен и болнав. Това ще доведе до ненавременната му смърт от болест на стомаха през 1831 г., когато е на 61 години.
В заключение може да кажем, че както цялата постройка на главата на Хегел започва от високия връх на черепа, слиза надолу по просторното чело към дългия, прав нос и силната брадичка, така и самата философия на Хегел започва от Абсолютния Дух и слиза надолу, по един платоничен модел, разгръщайки еманациите и творенията във феномените на наличното проявено битие. Това виждаме изразено в неговия гениален, основополагащ труд Феноменология на духа, който обаче протича по обратния ред – започва от сетивната увереност на съзнанието, достига до самосъзнанието и разума и се издига до Абсолютния Дух.
Д-р Деян Пенчев
