Уважаеми господа!
Тъй като тези мои лекции имат за предмет историята на философията и тъй като днес говоря за пръв път в тукашния университет, позволете ми да кажа по този повод само тези предварителни думи, а именно, че за мене е особено радостно тъкмо в този момент да поема отново своето философско поприще в една академия. Защото, струва ми се, настъпило е времето, когато философията отново ще смее да разчита на внимание и любов, когато тази почти занемяла наука отново ще може да издигне своя глас и ще смее да се надява, че светът, станал глух за нея, отново ще се вслуша в нея. Тежкото време бе придало на дребнавите интереси на пошлостта на всекидневния живот толкова голяма важност, върховните интереси на действителността и борбите за тези интереси толкова много бяха погълнали всички способности и цялата сила на духа, както и външните средства, че умът не можеше да се запази свободен за по-висшия вътрешен живот, за по-чистата духовност, и по-добрите натури бяха завладени от това положение на нещата и отчасти пожертвани в него. Тъй като Световният дух бе зает с действителността толкова много, той не можеше да обърне своя поглед навътре и да се съсредоточи в самия себе си. Сега, когато този поток на действителността е спрян, когато немската нация се изтръгна от най-големи трудности, когато тя спаси своята националност, основата на всеки жив живот, смеем да се надяваме, че наред с държавата, която бе погълнала в себе си целия интерес, ще се въздигне също и Църквата, че освен за царството на света, към което бяха насочени досега мислите и усилията, хората отново ще започнат да мислят също и за царството на Бога – с други думи, че наред с политическия и други, свързани с обикновената действителност интереси, , отново ще разцъфти и науката, свободният разумен свят на духа.
В историята на философията ще видим, че в другите европейски страни, в които науките и образованието на разсъдъка са били тласкани напред с ревност и почитание, философията, като се изключи наименованието, е изчезнала и замряла дотолкова, че за нея не е останал дори спомен или каквато и да било представа, ще видим, че тя се е запазила в немската нация като нейно своеобразие. Ние сме получили от природата висшето призвание да бъдем пазителите на този свещен огън*; тъй както някога на рода на Евмолпидите в Атина било определено да съхранява Елевзинските мистерии, на островитяните от Самотраки – да опазват и култивират по-възвишеното богослужение; както по-рано Световният дух бе запазил за еврейската нация върховното съзнание, че той ще произлезе из нея като нов дух. Но тежкото време и интересът, породен от великите световни събития, за които вече споменах, изтласкаха назад също и сред нас задълбоченото и сериозно занимание с философията и отклониха от нея всеобщото внимание. Вследствие на това стана така, че тъй като самородните натури се насочиха към практическото, плоското и повърхностното се добраха до решаващата дума във философията и се разположиха нашироко в нея. Може наистина да се каже, че от времето, когато философията е започнала да се налага в Германия, никога тази наука не е изглеждала така зле, както тъкмо в наше време, никога празнотата и самомнението не са изплували така на повърхността и не са се изказвали и разпореждали в науката с такава дързост, като че ли имат господството в свои ръце! Да работим против повърхностното, да работим заедно с немска сериозност и добросъвестност, за да извлечем философията из самотата, в която тя бе потърсила убежище – към това, смеем да смятаме, ни призовава дълбокият дух на времето. Нека заедно да поздравим зората на едно по-хубаво време, в което Духът, който бе тласкан навън, ще може да се върне в себе си и да дойде при самия себе си и ще може да спечели простор и почва за своето собствено царство, където душите се издигат над интересите на деня и са възприемчиви за истинното, вечното и божественото, възприемчиви да разглеждат и да схващат най-висшето.
Ние, по-старите, които стигнахме до своята по-зряла възраст в бурите на времето, можем да смятаме щастливи вас, които живеете своята младост в тези дни, когато можете по-безпрепятствено да я отдадете на истината и науката. Аз посветих живота си на науката и се радвам, че сега се намирам на едно място, където в по-висока степен и в по-широк кръг на дейност ще мога да съдействам за разпространяването и съживяването на по-висшия научен интерес и преди всичко – ще мога да допринеса за въвеждането ви в този интерес. Надявам се, че ще ми се удаде да заслужа и спечеля вашето доверие. Но отначало аз не смея да изисквам нищо друго освен преди всичко да вие да се проникнете само от доверие в науката и доверие в самите себе си. Смелостта на истината, вярата в могъществото на духа, е първото условие на философията. Тъй като човекът е дух, той смее и трябва да смята себе си достоен за най-висшето; величието и могъществото на неговия дух са така големи, че той никога не може да ги надцени; и с тази вяра нищо не ще бъде така неподатливо и твърдо, че да не се разкрие пред него. Същността на универсума, която отначало е скрита и затворена, не притежава сила, която би могла да окаже съпротива на смелостта на познанието; тази същност трябва да се разкрие пред него, да му покаже своето богатство и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.
* Изобщо сега сме отишли толкова далеч, стигнали сме до такава голяма сериозност и такава висока взискателност, че за нас могат да бъдат валидни само идеите и онова, което се оправдава пред нашия разум. – По-точно именно пруската държава е построена на началата на интелекта (забележка на Хегел).
Хегел, История на философията, т. 1. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1982, с. 105–107
На изображението – Фридрих Хегел със студенти, литография от 1828 г. от Франц Куглер (1808–1858). Хегел преподава в Берлинския университет, а през 1829 г. става негов ректор за една година.
