Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германия, като първо дете в семейството на Георг Лудвиг, камарен секретар на херцог Карл Евгени. Майка му, Мария Магдалена, е била дъщеря на адвокат във Вюртенберг. Тя умира през 1783 г., когато Хегел е на 13 години. Хегел имал сестра, Християна Луиз (1773–1832) и брат, Георг Лудвиг (1776–1812), който загинал като офицер в армията на Наполеон по време на кампанията в Русия. Баща му бил строг и консервативен човек, който държал много на християнските нрави и на обучението на децата си.
Като малко дете Хегел бил несръчен и със забавени
движения. Не можел да скача, да се надбягва; бил боязлив и кротък измежду
другите деца. Оттогава Хегел е бил все замислен и склонен да поддържа
протестантските нрави.
Баща му осигурява неговото ранно образование с
помощта на домашни учители, един от които, Йохан Льофлер, Хегел много обичал.
Правели дълги разходки, прекарвани в разговори. По това време Хегел се
запознава с библейските псалми и гръцките послания на апостол Павел, с писмата
на Цицерон, с еврейския език и басните на Езоп. Льофлер му подарява преводи на
Шекспир. Когато е на 13 години майка му умира; за нея Хегел ще носи спомен с
любов цял живот.
В гимназията Хегел проявил много силно своите
способности. Получавал награди в края на всеки завършен клас. Бил един от
най-ревностните и прилежни ученици – всичко вършел чисто и подредено. От това
време е останал дневникът му, където той записвал, предимно на латински и
немски, всичко което го вълнувало, най-вече коментари за това, което е чел
наскоро. Там например записвал, че играел шах не по определен начин, а според
случая; че посещавал Херцогската библиотека и правел неин най-подробен план;
предавал разговорите с приятелите си по време на разходка – тогава например си
бил създал понятие за „прагматичната
история“. Възхищавал се много от Тит Ливий. Посещавал дворцовите
концерти и църковни служби. Но в дневника си записвал само интелектуални
събития. Няма сведения за някакви по-особени сътресения в неговия живот, освен
смъртта на негови близки.
Хегел чете непрекъснато – най-вече древните
писатели. Обичал е много Софокъл и превеждал в метрична форма „Антигона“, която остава
любимото му произведение до края на живота. Превежда Лонгин, Епиктет. Чете
изключително много през целия си живот. И всичко систематично преписвал и
си записвал отделни неща. Чете Клопщок и Готшед, интересува се много от
физиогномика, чете Лафатер, Майнер, изучава физика. Чете Шилер – „Разбойници“ и „Дон Карлос“, Гьоте – „Ифигения“ и „Егмонт“, чете Й. Хермес,
Хипел и др.
От декември 1788 г. е останал един ръкопис на
Хегел, озаглавен „За някои изгоди,
които ни предоставя четенето на древните класически гръцки и римски писатели“.
В него (цитат по Г. Дончев): „Хегел
показва, че за разлика от писателите на новото време, у които господствува
студената книжна ученост, сборът от думи без истинско съдържание, с които се
пълнят главите на хората от младини и от които се състои в по-голямата си част
нашата система на мислене, древните тръгват направо от опита, от природата и от
своята обществена система и изграждат богатство от понятия, което намира израз
и в богатството на езика, поради което и четенето на тези автори (към които
спадат несъмнено и философите) винаги ще ни обогатява с понятия, способни на
живот, ще обогатява и езика ни.“
През същата 1788 г. Хегел постъпва в Тюбингенския
университет като херцогски стипендиант. Университетът в Тюбинген някога бил
августински манастир (основан 1477 г.) и там теологията била на най-първо и най-тачено
място сред всички науки. На входа му пишело: „Дом на Бога и свещените музи“. Сега обаче, освен
теологията, и философията била издигната на първо място и на нея Хегел се отдал
с пълна страст.
Хегел и тук бил задълбочен в мислите и заниманията
си, не се обличал според модата, не говорел много и с всеки, около него било
винаги спокойно и тихо, затова и му измислили прякора „Стария“ („Стареца“).
Хегел записва теология и философия и негови
състуденти са Фридрих Хьолдерлин (1770–1843) и Фридрих Шелинг (1775–1854), които са най-близките му
приятели. В Тюбинген са едни от най-хубавите години на Хегел. В едно писмо до
свой приятел от октомври 1791 г. той пише: „Хубаво мина ланското лято, но сегашното беше по-хубаво! Девизът на
ланското беше – вино, а на сегашното – любов!“
![]() |
Фридрих Хьолдерлин |
В Тюбинген Хегел се занимава много с популярния
тогава Кант, с Платон, със Спиноза и Якоби, Лесинг, Хердер, Русо, Гьоте,
по-късно с Шелинг и Шлайермахер. През 1793 г. завършва университета, като
получава атестация с коментар, че е млад човек, със способности, но с
недостатъчно старание и знания, и с лоши ораторски способности. След
завършването е можел да стане пастор, но той не изявява подобни желания и
става домашен учител. През 1794 г. отива в
Берн, Швейцария, като възпитател в дома на аристократа Щайгер фон Чут. Тук
Хегел остава три години. Прави много планински излети и разходки. В дневника си
отбелязва, че много обича да съзерцава падащите води на местните водопади.
В Берн Хегел живее в самота и отново много чете.
Връзката му с Тюбинген и Германия са писмата му с Шелинг и Хьолдерлин. Той
разбира, че критическата философия на Кант е завладяла цяла Германия, а и за
самия него Кант е най-големият философ в момента и той пише коментари за него в
ръкописите си. Чете Фихте и Шелинг. Оттогава още Хегел съзира във философията
освобождаващия дух от богословския консерватизъм на Тюбинген и смята
възраждането на човешката мисъл за дело тъкмо на философията. На Шелинг той
пише: „Ще дойде Царството Божие и
няма да стоим със скръстени ръце. Нека разумът и свободата са нашите девизи, а
невидимата църква да бъде точката, дето се срещаме“. Също и следното: „Издигайте се към Слънцето,
приятели, за да настъпи по-скоро спасението на човешкият род.“ По това
време и Хьолдерлин му пише от Йена, че слуша лекциите на Фихте – този „титан", който се „бори за човечеството".
През тези години Хегел пише и ръкописа „Животът на Исус“, който носи
дата: 1795 г. В този период той чете Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и други
мистици. През август 1796 г. написва поемата „Елевзин“, която
посвещава на Хьолдерлин. По същото време Хьолдерлин му намира работа в
Германия, отново като домашен учител и Хегел се премества там. Вече е
26-годишен, с тъмна коса, сиви очи, все замислен и тих. Във Франкфурт той чете
отново Кантовите съчинения и пише доста свои ръкописи. И отново се връща към
темите за Исус, които го вълнуват отдавна. В един такъв ръкопис: „Позитивността на християнската религия“
разсъждава за религията и пише, че Исус е дошъл за да преобрази религията и
добродетелта в моралност. Надълго разсъждава за деянията на Исуса и се противопоставя
на Кантовото понятие за дълг. Казва,
че Кант няма право да обвързва Исусовите повеления с дълга, че те стоят много
по-високо от някакъв граждански или социален дълг. Исус говори за любовта и
законът при него не е закон за дълг, а закон за любов, по любов. Исусовите
закони са тълкувани от Хегел като синтез на обекта и субекта. Тяхното
тъждество, т.е. законът на любовта, той нарича живот.
В тоpи период Хегел отново общува много силно с
Хьолдерлин. Последният току що е издал „Хиперион",
когото Хегел е чел няколко пъти през живота си. Хегел пише свои размисли в един
фрагмент на име „Идеалът на любовта“.
Там той говори за любовта като за „чувство,
вечно единство, вечно блаженство“. Казва, че любовта не е „разсъдък, не е разум, не е нищо определено,
нито ограничено“. В любовта нищо не враждува, в нея „животът се е намерил и осветил като в зарите
на някакво безсмъртно битие“.
В друг ръкопис, „Любов и срам“, любовта е определена като дух, а срамът е
колебанието на любовта. Любовта е „радостно
взимане и даване“. Хегел вярва във вечния живот на любовта. Пише, че: „Само в любовта душата може да се
освободи от законите на материята“.
В друг ръкопис, „Систематичен фрагмент“, които носи дата 14.09.1800 г. Хегел
пише за Бог: „Всеки индивидуален
живот е част от безконечния, всесилния, всежизнения живот. Ако човек възприема
безконечното като Дух на Вселената и мисли, че безконечното стои извън него и
че той – човекът – е сам извън себе си, извън своята ограниченост, тогава той
може да се издигне към този Дух и
най-интимно да общува с него. Тогава той се моли. Той се моли на Мировата Душа,
на мировия живот, в който се излива Божията същност. Сливането с тази същност е
най-висшето нещо, то е всеединното, всевечното“. По-късно това
Всеединно и този Бог, е наречен от Хегел Дух. Той пише още, че: „Безконечният живот може да се замени с
думата „любов“ или по-добре с дух, която е по-дълбока“.
В началото на 1799 г. бащата на Хегел умира и наследството
е разпределено между него, сестра му и брат му, като той взима най-големия дял.
В този период Хегел решава да систематизира идеите си (както било модно по
негово време). Хьолдерлин вече е в умопомрачение и негов най-близък приятел
става Шелинг.
На рожденият си ден, 27 август 1801 г., в Йена,
Хегел защитава публично хабилитационната си дисертация „За орбитите на планетите“ ("De orbitis planetarum"),
в която, базирайки се на Кеплеровите закони, разглежда позициите в Платоновия „Тимей“. Негов опонент е бил Шелинг. С този труд Хегел става приват
доцент в Йенския университет.
![]() |
Фридрих Шелинг |
В Йена Хегел чете лекции по логика и метафизика
(тях нарича спекулативна
философия), философия на духа и природата и върху естественото право.
Хегел и Шелинг все още са много добри приятели и дори живеят в една и съща
квартира, и дружат с много романтически поети. Двамата започват да издават „Критическо списание по философия“,
в което искат да оборват различните многобройни философски писания, излизащи по онова
време в Германия. В това списание от 1802 г. Хегел пише някои статии, като
например: „Върху същността на
философската критика“, „Вяра
и знание, или рефлексивната философия на субективността“, а също и
подробна статия върху книгата си. През същата година Хегел намислял да издаде
още една книга със заглавие „Логика
и метафизика“, която дори присъствала като име в каталога за издаване
на издателството, но тя така и не излиза.
През 1803 г. Шелинг напуска Йена и става
професор във Вюрцбург (тогава е на 27 г.). Това спомага за избистряне на
техните различия. През май 1805 г. излиза съобщение, че Хегелово произведение
със заглавие „Система на
философията“ ще излезе през есента, но и това начинание не се
осъществява.
В Йена
Хегел се среща с Гьоте. А на 13 октомври 1806 г. вижда под прозорците си да
минава Наполеон Бонапарт, за когото след това пише в писмо до приятеля си
Нитхамер: „Аз видях Императора –
тази световна душа... Странно чувство изпитваш, наистина, като гледаш един
такъв човек... яхнал на кон да превзема и завладява света.“ („Den Kaiser – diese
Weltseele sah ich durch die Stadt zum Rekognoszieren hinausreiten; - Es ist in der Tat eine wunderbare Empfindung,
ein solches Individuum zu sehen, das
hier auf einem Punkt konzentriert, auf einem Pferde sitzend, über die Welt übergreift und sie beherrscht.”)
![]() |
„Феноменология на духа“, 1807 |
През есента на 1808 г. Хегел става директор на
гимназията в Нюрнберг. Оттам са останали записките от уроците му, обединени под
заглавието „Философска пропедевтика“.
В Нюрнберг той среща Мари фон Тухер, единствената
си любов, за която се жени през септември 1811 г. Тя е от стар Нюрнбергски род
и е само на 20 години години, а той – на 41 г. На едно място Хегел казал, че: „Който има една цел в живота си и една
хубава жена, той има всичко“. Той изключително много е обичал жена си,
писал й е най-сърдечни писма с изповеди и клетви в преданост, пише стихове за
нея и я нарича „най-скъпо
същество“. Хегел бил верен и грижовен съпруг и баща.
„Феноменология
на духа" излязла в 750
екземпляра, като в началото са я чели само няколко души.
През 1812 г. по Великден излиза и първият том на „Науката Логика“. По това
време Хегел е смятал да издаде още една книга, под името „Психология“, която по-късно влиза в „Енциклопедия на философските науки". Втората част на „Науката Логика“ излиза през
есента на 1816 г. Хегел в едно писмо се оплаква, че от служебни задължения и
преподаване в гимназията няма време да се занимава със собственото си
философско дело и иска да работи в университет. Скоро след това съвсем неочаквано
желанието му се изпълнява и на 07.08.1816 г. го канят да стане редовен професор в
Хайделбергския университет. В поканата се казвало метафорично: „С Вас Хайделберг
ще има за пръв път един философ, откакто е основан университета". А това
било през 1386 г.
Във встъпителната си реч от 28.10.1816 г. в университета
Хегел казал, че е дошло време, когато философията може отново да бъде уважавана
и обичана. „Сега трябва да се надяваме,
че покрай тукашното земно царство, върху което досега се бяха съсредоточили
всички мисли и усилия, ще вземем да мислим за Божието царство, че покрай
практическите интереси отново ще намерят място възкръсналите интереси към
науката и философията. [...] Нека
всички приветстваме зората на едно по-хубаво време, когато Духът, разкъсан
досега навън, ще може да се възвърне и дойде при себе си. [...] Куражът
да се каже истината, вярата в могъществото на Духа е първото условие на
философията. Човекът, който е дух, може и трябва да се смята достоен за
най-високото.“
В началото Хегел слушали само 4-ма студенти, а
след това – 30. Чел е първо естетика, а после и части от бъдещата си „Енциклопедия“. В Хайделберг
Хегел е живял спокойно, унесен в мислите си. Често пъти го виждали да прекарва
часове на прозорците, вгледан замислено в уличната суета. Разказва се, че
веднъж по път за университета си загубил едната обувка, без да забележи това.
През 1817 г. в Хайделберг излизат и трите тома на „Енциклопедия на философските науки“.
Отдавна Хегел се е занимавал с физика, ботаника, химия. Още в Йена е бил в
близки отношения с прочутия тогава физик Томас Зибек. Още в Йена Хегел е чел
даже лекции върху чистата математика и геометрия (по учебници), занимавал се е
с Гьотевото учение за цветовете, което подкрепял и пр.
Събират се и негови ученици – исландският барон
Борис Икскюл, който е дошъл специално заради него в Хайделберг, Хенрикс – който
става преподавател в същия университет и пръв чете лекции върху неговата
философия. Близък приятел на Хегел е френския мистичен философ Виктор Кузен, с
когото го свързва дългогодишна дружба.
През 1818 г. Хегел напуска Хайделберг и отива по
покана като професор в Берлинския университет. Тук той печели овациите на всички и с
право може да се каже, че е бил тогавашният най-голям философ в света.
Слушателите му били изключително много на брой, толкова много, че се правели
отделни лекции, в които негови ученици повтаряли и тълкували изнесеното по-рано
от него. Всички са възхитени от философията му. Янко Янев пише: „Пруското чиновничество преписва думите
му. От всички страни ученици и почитатели му изпращат ръкописи, боготворят го,
виждайки в неговата сграда на знанието най-дълбокото и универсално творение,
създадено от човешкия дух, неговият начин на мислене наричат „безсмъртен", „Енциклопедията" възхваляват като „гордост на Германия". Виндишман му изповядва, че наяве и насън живее
с неговото учение... Фьорстер му пише оди, а Вердер говори за категориите на
неговата Логика като за божества.“
![]() |
Фридрих Хегел със студенти, литография от 1828 г. от Франц Куглер (1808–1858) |
![]() |
Хегел през 1831 г., портрет от Jacob Schlesinger |
На 10 ноември 1831 г. започва отново да чете
лекции в университета, като казват, че за учудване на всички е чел с „небивала жар“. След два дни
обаче отново усеща силни болки в стомаха и задух. На 13 ноември изпраща мотото
към второто издание на „Науката
Логика“, което е цитат на латински от Цицерон, заедно с кратка
бележка, за която по-късно жена му е казала, че е последното нещо, което е
писано от него. На 14 ноември 1831 г. умира. Лекарите констатирали холера, но
според някои по-късни изследователи всъщност е починал от
стомашна болест. По негово желание е погребан до гроба на Фихте. В
университета новият ректор проф. Филип Мархайнеке (1780–1846) в прощално слово казал, че Хегел е Крал в царството на мисълта.
Основни съчинения на Хегел
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Волков, Хенрих. Хегел и Гьоте. „Партиздат“, С., 1974.
Дончев, Генчо. Ставането на логиката и ставането на понятието. – В: Хегел. Науката логика, ч. 1. Изд. „Европа“, С., 2001.
Дончев, Генчо. Хегел и обосноваването на философията като наука. – В: Хегел. Енциклопедия на философските науки, т. 1. Изд. „Лик“, С., 1997.
Янев, Янко. Хегел. Изд. „Лик“, С., 1996.
Основни съчинения на Хегел
- „Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията“ (1801)
- „Феноменология на духа“ (1807)
- „Науката логика“ (1812, 1816)
- „Енциклопедия на философските науки“ (1817)
- „Философия на правото“ (1821)
- „Философска пропедевтика“ (посмъртно)
- „Лекции по естетика“ (посмъртно)
- „Лекции по история на философията“ (посмъртно)
- „Лекции по философия на историята“ (посмъртно)
- „Лекции по философия на религията“ (посмъртно)
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Волков, Хенрих. Хегел и Гьоте. „Партиздат“, С., 1974.
Дончев, Генчо. Ставането на логиката и ставането на понятието. – В: Хегел. Науката логика, ч. 1. Изд. „Европа“, С., 2001.
Дончев, Генчо. Хегел и обосноваването на философията като наука. – В: Хегел. Енциклопедия на философските науки, т. 1. Изд. „Лик“, С., 1997.
Янев, Янко. Хегел. Изд. „Лик“, С., 1996.
Автор: д-р Деян Пенчев, ноември 2008 г.