„Преди всичко Хегел често привличаше естествени науки, история, изкуство и
литературата на древните в своите изложения, за да пояснява с тяхна помощ също
така философски тези: след това диктуваше само кратки изречения и позволяваше
техният смисъл да се разисква свободно в диалог между самите слушатели. Всеки
можеше да вземе думата и да се опита да изтъкне едно мнение срещу друго, а
самият ректор [Хегел] се намесваше само от време на време поучително, за да ръководи
обсъждането. По такъв начин на учениците се съобщаваха всевъзможни знания,
поощряваше се стремежът към вникване в същински научното, и особено се
формираше остроумието.
Но онова, което въздействаше още по-благотворно, и отличаваше във висша
степен учебното заведение, беше начинът, по който се държеше с учениците. Като
се почне от долния гимназиален клас, където трябваше да се минат още четири
класа до университета, той се обръщаше към всеки ученик с „господин“, и според
това отмерваше и своя упрек или смъмряне. Такова почтително отношение на един
човек, чиято репутация растеше всеки ден, към млади хора, събуждаше в тях
необикновено високо самочувствие…“
Изт. Фридхелм Николин, От Щутгарт до Берлин. Етапи от живота на
Хегел. Издателско ателие Аб, С., 2018, с. 70
Спомен
за това как Хегел е преподавал на ученици в гимназията в Нюрнберг през
учебната 1808/1809 г. Той е бил и директор [ректор] на същата гимназия.
Гимназията
в Нюрнберг (вдясно), чийто ректор и учител е бил Хегел. Вляво е
бенедиктинското абатство Сен Жил. Гравюра от Й. А. Делсенбах, източник
от посочената книга по-горе.