„Може преди всичко да се напомни, че една наука
принадлежи на един народ само тогава, когато той я притежава на своя собствен
език; а по отношение на философията това е най-необходимо. Защото мисълта има в
себе си тъкмо този момент да принадлежи на самосъзнанието, или да бъде
най-интимното в него; когато тя е изразена на собствения ни език и казваме
например „определеност“ вместо „детерминация“, „същност“ вместо „есенция“ и
т.н., тя съществува непосредствено за съзнанието, така че тези понятия са не
нещо чуждо, а най-интимното в него, с което то постоянно се занимава.
Латинският език има особена фразеология, определен кръг, степен на представяне:
веднъж завинаги е прието, че щом не пишем
на латински, трябва да сме плоски; онова, което си позволим да кажем на
латински, непременно трябва да бъде трудно за четене или писане.“
Хегел, „История на философията“, т. 3, с. 424
