Основен принцип във философията на Хегел е троичността, разделянето на три части.
Този принцип е природен принцип, вселенски принцип, структуроопределящ и формообразуващ за битието. От древността е използван от всички големи мислители и школи, преди и след Хегел, още от Древна Индия, Древен Египет и пр., но при него сякаш е еталон, запазена марка, среща се в цялата му философия, във всичките му съчинения, пронизал е цялото му същество и съзнанието му систематизира, категоризира и подрежда елементите на битието, без обаче да остава в него като формален, схематичен принцип, както би казал той и както критикува схематизма на Кант, а минава отвъд него, пронизан от духа на висшата диалектика, на живата диалектика на вътрешния живот, както пише във Феноменологията.
За троичността може да се напише цял трактат, а за троичността при Хегел – още един...
* * *
„Троичността, тази древна форма на питагорейците, на неоплатониците и на християнската религия.“
Хегел, История на философията, т. 3. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1982, с. 504
