Как е разбирал Хегел музиката, какво е харесвал в нея? Това можем да разберем от пасажа по-долу. Предпочитал е Барока и Класицизма, пред зараждащия се по негово време Романтизъм в музиката.
* * *
„Музиката е дух, душа, която прозвучава непосредствено сама за себе си и се чувства удовлетворена в своето чуване на себе си. Но като изящно изкуство тя веднага получава от страна на духа поканата да обуздае както самите афекти, така и техния израз, за да не бъде въвлечена във вакхическо бушуване и във вихрената суматоха на страстите или да остане в раздвоението на отчаянието, а да бъде все още свободна както в ликуването от наслада, така и в най-висшата скръб, да бъде блажена в своето излияние.
От този вид е истински идеалната музика, мелодичният израз у Палестрина, Дуранте, Лоти, Перголези, Глук, Хайдн, Моцарт. В композициите на тези майстори остава непокътнато душевното спокойствие; наистина скръбта също така се изразява, но все пак тя винаги се смекчава, ясната равномерност не стига до крайност, всичко остава твърде обединено в усмирена форма, така че ликуването не се изражда в опустошаващо бушуване и дори жалбата дава най-блажено успокоение.“
Хегел, Естетика, т. 2. Изд. на БКП, С., 1969, с. 419
