„И в най-дълбоката скръб, и в най-крайната разпокъсаност на душата не трябва да липсва примирението със себе си, което дори в сълзите и страданията още запазва чертата на спокойствие и щастлива увереност. В една дълбока душа скръбта остава красива…“
Хегел, Естетика, т. 2. Изд. на БКП, С., 1969, с. 420
