„Заслугата на Шелинг не е в това, че приложи мисълта към схващането на природата, а в това, че промени категориите на мисленето на природата; той приложи към природата форми на понятието, на разума, например в магнетизма – формата на умозаключението. Той не само посочи тези форми, но и се опита да конструира природата, да я развие от принципа.“
„Шелинг подхожда към Аза като основа на трансценденталната философия, точно
така, както Фихте.“
„Философията на Шелинг започва от непосредственото знание, от
интелектуалното съзерцание; …нейно съдържание вече не е неопределеното,
същността на същностите, а абсолютното като конкретно.“
„Тук, у Шелинг, се появи отново спекулативната форма и по такъв начин
философията стана отново нещо своеобразно; принципът на философията, мисленето,
мисленето само по себе си, разумното мислене получи формата на мислене. Така
във философията на Шелинг съдържанието, истината стана отново главното, докато
във философията на Кант, напротив, интерес представляваше предимно изискването
да се изследва знанието, познанието, субективното познание…“
„Най-висшата обективност, до която достига Азът, субектът, най-висшето
тъждество на обективното и субективното е това, което Шелинг нарича въображение; а обектът, интелектуалното
съзерцание на това въображение е изкуството. Така изкуството се схваща като
най-вътрешното и най-висшето, което създава в едно нещо интелектуалното и
реалното, а философстването се представя като гениалността на изкуството.“
„Най-напред Шелинг отново извика към живот спинозистката субстанция,
простата абсолютна същност и отново придаде на трансценденталния идеализъм
значението на абсолютния идеализъм, но така, че тази същност непосредствено в
самата себе си е абсолютна форма, или абсолютно
познание, една самосъзнателна същност, тъй както у Спиноза тя имаше формата
на нещо предметно или мислено.
Спекулативната философия са състои в това твърдение, то не е само за себе
си, а е нейна чиста организация; познанието стои в абсолютното. Това единство на същността и на формата е абсолютното,
или ако разглеждаме същността като общо, а формата като особено, това е
абсолютното единство на общото и особеното, или на битието и познанието.“
„Шелинг изглежда има това общо с Платон, както и с неоплатониците, че
определя знанието като вътрешно съзерцание на вечните идеи, в което познанието
е неопосредствано и е непосредствено в абсолютното.“
„Шелинг е основателят на новата натурфилософия… Шелинг се опита на мястото
на обикновената метафизика на природата да схване понятието за природа. Шелинг
нарича природата мъртъв, вкостенял интелект, така че тя не е нищо друго, освен
външният начин на съществуване на системата на мисловните форми, както духът е
съществуването на същата тази система във формата на съзнание. Една от
заслугите на Шелинг е тази, че въведе в природата понятието и формата на
понятие; че постави понятието на мястото на обикновената метафизика на
разсъдъка.“
„Втората велика заслуга на Шелинг е това, че в натурфилософията показа
формите на духа в природата; за него електричеството, магнетизмът са само
външните форми на идеята, на понятието.
Главното във философията на Шелинг е това, че в нея става въпрос за едно
съдържание, за истинното, и последното е схванато като конкретно. Философията
на Шелинг има дълбоко спекулативно съдържание, което като такова е онова
съдържание, от което се интересувахме в цялата история на философията.
Мисленето е свободно само за себе си, но то не е абстрактно, а е конкретно в
себе си: то схваща себе си вътре в себе си като свят, но не като интелектуален,
а като интелектуално-действителен свят. Интелектуалният свят е истината на
природата, природата сама по себе си. Шелинг схвана това конкретно съдържание.“
Хегел, История на философията, т. 3. Изд. „Наука и
изкуство“, С., 1982, с. 577–603
