Август Чешковски – славянският дух на Хегел

 

Граф Август Чешковски (12.09.1814 – 12.03.1894)

Август Чешковски (August Cieszkowski) е полски философ и мистик, последовател на Хегел, който е от тази част на младохегелианците, които развиват една по-духовна и идеалистична философия.

На 18 години, през 1832 г., отива да учи в Берлинския университет, само година след смъртта на Хегел, като негов учител е големият последовател и ученик на Хегел Карл Лудвиг Мишле (1801–1893).

Заедно с останалите големи полски философи-хегелианци от XIX в. Йосиф Кремер, Карл Либелт и Хьоне Вронски той се опитва да сближи Хегеловата философия със славянската християнска душевност, като приема, че следващото разгръщане на Световния Дух трябва да бъде сред славянските народи. Наред с останалите полски философи, поети и творци, които също са силно повлияни от философията на Хегел, той е част от движението на Полския месианизъм за възраждане на славянството и Европа.

Най-известните му произведения са „Пролегомени към историософията“ (1838) и „Отче наш“ (1848, в четири тома). 

На български за него:

Август Цйешковски, „Отче наш“. Изд. „Братство“, Севлиево, 1938, превод и студия от Петър Пампоров.

Петър Пампоров, „Философия на делото. Идеите на Август Цйешковски“.  Сп. „Житно зърно“, бр. 4-5, 1940.

„Антология по исто­рия на марксистката философия“. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1981. 

Иван Кацарски, „Младохегелианците“, изд. "Парадигма", 2015.

Подбрани пасажи от Август Чешковски

* * *
 

„Философията трябва да слезе от висините на теорията в равнините на практиката. Да се осъществи истината в практическа дейност – ето бъдещата задача на философията.“

„Не съзнанието за свободата, както е в Хегел, а осъществяването на свободата е целта на историята.“

„Абсолютният идеализъм е постигнал максимума от това, на което философията изобщо е способна, и ако в него има някакъв недостатък, то виновна за това е самата философия и ограничеността на философската област. Тази ограниченост се корени в това, че безкрайно активното и постоянно развиващо се – духът, става предмет на философията в надсе­тивно абстрактна форма и че философията във формата на абсолютен идеализъм представлява пълно отъждествяване на мисълта и битието изключително като едностранчиво опосредстване в самата себе си.“

„Пролегомени към историософията“, 1838

* * *

„Духът не е абстракция, а реалност, не е антитеза, а синтез. […] Духът е единство на тяло и душа. В ново време придали на думата „дух“ това значение, което са имали думите ум (нус, интелект, mens) и почнали да го противопоставят на материята, същевременно да отъждествяват умът с духа, умът се отнася към духа както част към цялото. Не духът, а умът трябва да противопоставяме на тялото. Духът е това, което съединява, обгръща и оживява тялото и душата едновременно. Следователно духът е висше единство и синтез на два елемента: умствен и материален, и това убеждение в Древността е било всеобщо разпространено. Духът е същина самобитна, самосъзнателна и самодейна.“

„Запалване на сърцето, просвещаване на ума, закаляване на волята, направляване на дейността на човечеството – това ще бъдат моите средства. Подтици святи! Цели святи, средства също святи! Благослови ги Боже!“

„Религията е духът на обществото. Бездушното тяло се разпада, гние и умира. Общество без религия е умиращ организъм или разлагащ се труп. Религията на Духа, това е вечната религия, това е религията на Любовта и Свободата, на творчеството и жертвата, и той вечно се възражда в нови форми. Формите са временни, а Духът е вечен.“

„Религията на духа е вечна, както Духът е вечен, както Бог е вечен. Никой не може да я изкорени от човешкия дух, никой не може да лиши човечеството от нея. Само временните нейни форми и проявления, единичните нейни стъпала са преходни и възходящи в зависимост от самия напредък на духа. Именно защото е вечна, не може да бъде еднократна, дадена веднъж завинаги, тогава тя би била неподвижна, мъртва. Но духът е вечно творчество, разнообразието и движението са качества на духа и на религията на духа. Ще изчезнат само несъвършените й форми, за да се възродят в по-съвършени и да се обединят в плод, в осъщественото Царство Божие.“

„Богослужението в досегашните религии се изразява в обреди, догми и свещенодействия, които са само символи, фигури на бъдещето. Богослужението в религията на духа ще се изразява също в известни форми, но тези форми и прояви ще бъдат вече изпълнение на символите и в себе си ще носят и смисъла на своето съществуване.

Красотата, Истината и Доброто – това са трите основни сили на Духа, това са трите стремежи на Духа, плодът на които са изкуствата, науките и обществеността. Служенето, осветяването на всички изкуства, това ще бъдат обредите на Духа. Служенето на всички науки, придобиването на знание, мъдрост, светлина, това ще бъде богословието, догматиката в религията на Духа. А осъществяването на Доброто във всички области на личния, семейния и обществения живот, това ще бъде свещенодействието.

Бог е Дух Свят, а човекът е Дух, който се осветява, просвещава, издига, преобразява. Да се осветяват всички изкуства, всички науки, всички обществени служби, да проникне навсякъде култът на красотата, хармонията, светлината и доброто, това е служене Богу, това са обредите, догмите и свещенодействията на новата религия на Духа.“

„А всички мъртви церемонии, всякакви суеверни обреди, които са имали някога своето символично значение и като такива са били образ приближение на обредите на Духа, сами по себе си ще изчезнат и ще се заменят с поклонение Богу в Дух и Истина.“

 „Отче наш“, 1848

 Д-р Деян Пенчев